В края на 2023 г. „Адвокатско дружество Георгиев и Петров“ спечели дело за обезщетение на пътник, който беше паднал в градския транспорт при рязко потегляне на шофьора. Делото беше водено срещу застрахователя на автобуса по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Делото е интересно по няколко причини.
Когато пострадалата дойде при нас, тя беше с идеята, че няма шанс да получи обезщетение, защото:
- злополуката не беше регистрирана в дневниците на злополуките в градския транспорт на съответния ден;
- пострадалата имаше само телефонните номера на двама непознати пътници, които са били в този момент в автобуса;
- инцидентът беше станал при рязко потегляне, непосредствено след тръгване от спирка на градския транспорт, без да е налице настъпило ПТП.
Благодарение на нашите усилия, пострадалата получи обезщетение в размер на 10 000 лв. – извънсъдебно по застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ и второ обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпените от нея травми – счупване на подбедрица.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, се установиха от писмени доказателства и показанията на един свидетел очевидец.
Ищцата се качила от спирка на градския транспорт в гр. София в автобус и застанала права до средната врата на автобуса, където било място за правостоящи без седалки. Така пътувала около една или две спирки, след което автобусът спрял и после рязко потеглил. В резултат на това ищцата залитнала и паднала, като при падането получила увреждане на единия крак. Изпитала силна болка и не можела да се изправи сама. Помогнали ѝ други пътници и на следваща спирка я свалили от автобуса с помощта на извикана вече спешна помощ.
В момента на инцидента и други пътници са залитнали, но само ищцата е паднала. В резултат на това е получила вътреставно „триглезенно спучване на лявата подбедрица“, по своя медико-биологичен характер представляващо трайно затруднение движението на левия крак за срок по-дълъг от 30 дни, в случая около 4 месеца. Непосредствено след произшествието била приета в болнично заведение, където била извършена операция по открито наместване на счупените глезени и стабилизирането им с метални остеосинтези-плака и винтове.
Ищцата е притежавала валидна абонаментна карта за пътуване в градския транспорт, имаща значението на превозен документ, при използването на която, след качване в автобуса и в случай на инцидент, се ползва от правата по застраховката „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“.
Източник: m-gucci, Getty Images
В резултат на усилията на адвокатите, работещи по делото, съдът прие, че е налице деликт по чл.45 ЗЗД. Налице е нарушение от страна на водача на автобуса на разпоредбата на чл.132, т.2 Закон за движението по пътищата (ЗДв.П), която задължава водача на превозно средство за обществен превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при спазване всички правила за движение по ЗДв.П, но и по начин, съобразен с естеството на превоза и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците.
Последното е особено важно при обществен превоз в градска среда, при който в изпълнение на зададените маршрути водачите по необходимост многократно спират на различни причини, а наред с това самите автобуси позволяват превоз на правостоящи пътници, което допълнително налага засилено внимание. Затова посочената норма изисква от водача при привеждане превозното средство в движение да е с такова ускорение, че да осигури безопасността на всички пътници, включително правостоящите.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” в случая покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането чл.51, ал.1 ЗЗД. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Относно неимуществените вреди по делото се установи, че при падането ищцата получила фрактура на лявата подбедрица. По безспорен начин се установиха претърпените от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за които ответникът дължи заплащането на обезщетение.
Лечебният и възстановителен период е продължил повече от 4 месеца, в рамките на който ищцата е претърпяла оперативна интервенция, след това на домашно лечение, със сериозни затруднения при придвижването с използването на помощни средства и необходимост от цялостно съдействие при ежедневното обслужване от близки.
Произшествието и причиненото от него увреждане са се отразили не само във физическо отношение, но и негативно на психичното състояние, поради настъпилата промяна в ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди това се е занимавала.
При съобразяване тези обстоятелства съдът е приел за справедливо според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв., който размер е съпоставим с претърпените болки и страдания, на социално-икономическите условия в страната към деня на ПТП.
В случая съдът е изследвал и въпросът как се отнасят двете обезщетения. Застраховка „Злополука“ има доброволен и личен характер. Тя няма пряко обезщетително действие, доколкото при проявлението на съответното застрахователно събитие не се дължи компенсирането на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а плащането на изначално определена сума. Поради липсата на такова действие се допуска да бъде кумулирана с обезщетения, платими с цел поправянето на настъпилия вредоносен резултат. Затова в случаите на платена на увредения на основание такава лична застраховка застрахователна сума, тя не се приспада от обезщетението, дължимо от причинителя на вредата или от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на увреденото лице.
Още за правата Ви при инциденти с пътни превозни средства можете да научите оттук.
