Настоящата статия цели да отговори на въпросите кой е длъжен да се грижи за безопасността на децата в превозното средство и в кои случаи има съпричиняване, ако пострадалото дете е било без колан.

В предходна наша статия сме ви разказвали повече за съпричиняването.

В свое решение от 23.06.2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе по горепосочените въпроси, решавайки категорично въпроса за съпричиняването в полза на пострадалия в една трагична ситуация.

Какво приемат върховните съдии в най-актуалната си практика?

С това решение беше развита съществуващата константна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по приложението на нормата на чл.51, ал.2 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която има значение дали самият пострадал е допринесъл за настъпването на вредите, както и какво е значението на наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

Какви са конкретните факти по делото?

По дело № 1879/2019 г. на Върховния касационен съд ищец е бащата на починало при пътнотранспортно произшествие (ПТП) дете, което е пътувало без предпазен колан. Спорният въпрос е дали бащата, също пътуващ в превозното средство, не е допринесъл за последиците от ПТП-то с това, че не е поставил обезопасителен колан на дъщеря си.

Изследвайки законовата уредба в чл. 137а – чл. 137д от Закона за движение по пътищата (ЗДВП), ВКС установява, че задължението да се осигури безопасността на пътуващите малолетни лица, включително и закопчаването на обезопасителните колани на детско столче, е вменено в задължение единствено на водача на МПС-то. Тази норма се явява специална спрямо общото задължение родителите да полагат грижи за своите деца, закрепено в чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс.

Какъв е крайният извод на съдиите?

„Родителят, пътуващ като пасажер, няма задължение, което да не е изпълнил и което да доведе до съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.“

приемат като краен извод върховните съдии

С тези аргументи ВКС отменя решението на второинстанционния съд, в което е установено съпричиняване от страна на родителя-пътник в размер на 50%. Върховният съд постановява, че съпричиняване няма, понеже пътуването на детето в лекия автомобил без закопчан предпазен колан на детско столче, е резултат на противоправното поведение на водача, но не и на пасажера в колата, макар и негов родител.

Поради това съдът приема, че липсата на упражнен надзор от родител, който не управлява автомобила, не води до съпричиняване при възникването или с оглед увеличаването на вредите при настъпване на пътнотранспортното произшествие (ПТП).

Публикувано на: 26/08/2020
Доника Ставрева
Доника Стеврева е юрист с интереси в областта на международното право. Интересите и са основно в гражданското право и правата на човека, като напоследък работи засилено с трудовоправни и медицинскоправни въпроси.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.