При настъпило произшествие обезщетение се дължи за всички увреждания, които са пряка и непосредствена последица от него. Когато увреденият е допринесъл (т.е. също носи вина) за настъпването на тези вреди, обезщетението може да се намали – това е случаят, наречен „съпричиняване”
Какво значи увреденият да има принос?
Приносът на увредения трябва да бъде конкретен и съдът винаги издирва реално извършени действия или въздържане от такива действия. Този принос трябва да бъде доказан, а не хипотетично предполагаем.
Самото нарушаване на законово правило не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване – трябва да бъде доказана и причинната връзка с настъпилия резултат. Има кратки срокове в делата такова възражение да бъде направено, което изисква и намесата на квалифициран юрист във възможно най-ранен етап.
Широко срещан пример в съдебната практика за съпричиняване е непоставянето на предпазен колан при пътнотранспортно произшествие (ПТП). Това обаче само по себе си не води до извод за съпричиняване, а следва да бъде доказано, че именно непоставянето на колан е в причинна връзка с настъпилите вреди. С други думи, трябва категорично да се установи, че уврежданията и травмите не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Изисква ли се всъщност вина на пострадалия?
Не е необходимо нарушението, което пострадалият е извършил, да е виновно. То може да се изразява в поемането на необоснован риск или пък неговото игнориране. Важно е в делото да бъде доказано конкретно това обстоятелство, за да може да си приеме, че пострадалият също е допринесъл за настъпване на вредите.
Във всеки отделен случай трябва да се докаже съпричиняването. В много решения Върховният съд е коментирал въпроса дали пострадалият като пътник, който се е качил в автомобил, управляван от водач употребил алкохол представлява съпричиняване.
За да се определи това поведение като рисково, е важно да се докаже наличието на знание в пострадалия пътник, че водачът е употребил алкохол или че е била налице възможност това да бъде узнато. Пострадалият пътник трябва да е знаел или е да могъл да можел да знае, че в резултат на употребата на алкохол, водачът не е в състояние безопасно да управлява автомобила. Практиката приема, че не се изисква пострадалият да е знаел колко точно е била концентрацията на алкохол в кръвта на водача на автомобила.
Принос за какво се изисква всъщност?
Съпричиняването може да се изразява както в принос на пострадалия за възникване на произшествието, така и в неговия принос за настъпване на вредите от това произшествие. И в двата случая следва да се приложи горепосоченото правило за съпричиняване.
Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Терминът „съпричиняване“ всъщност е по-тесен като обхват в сравнение с използвания от закона „допринасяне за настъпване на вредите”.
Както сме ви разказвали в много други наши статии, обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на:
- вида и степента на увреждането;
- прогнозата за развитие на заболяването;
- намаляването на работоспособността;
- възрастта на пострадалия;
- съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат.
Може ли изобщо да не се присъди обезщетение заради съпричиняване?
При съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, обезщетението може само да се намали от съда – съобразно приноса на пострадалия, но не и изобщо да не се присъди обезщетение.
На практика, ако виновният за инцидента шофьор е нарушил правила за движение по пътищата при пътнотранспортно произшествие (ПТП), а блъснатият пешеходец също е извършил друго нарушение на закона, степента се причиняване се изчислява в съотношение (например ¼ вина за произшествието има пешеходецът, ¾ – шофьорът). Това съотношение след това се прилага към определеното обезщетение при постановяване на решението.
Конкретни примери за съпричиняване
Обобщено, най-честите случаи на съпричиняване в практиката, са:
- нарушение на общоприети опитни правила за поведение, тоест какво е възприето в обществото да не се прави от гражданите и съответно неговото извършване може да води до съпричиняване (например скачане в градски фонтан, катерене на високо дърво, хващане на оголени жици и др.);
- предизвикване на виновното лице чрез използване от пострадалия на обидни думи по негов адрес;
- причинена злополука от пострадало малолетно или непълнолетно дете, което е допринесло за настъпване на вредите поради неупражнен надзор върху него от родителите му;
- пътнотранспортно произшествие с пешеходец, който е употребил алкохол. Самата употреба на алкохол не представлява противоправно поведение, но в същото време влияе на преценката на пешеходеца за разстояние и скорост на автомобилите и съответно повишава риска от забавяния в реакциите и неточни преценки. Този риск е собено голям в ситуации с намалена видимост или в тъмната част на деня;
- пострадалият е пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над закона установения минимум и пътникът е знаел за този факт или е могъл да знае;
- пътникът в автомобила е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление на автомобил;
- пътуване или управление на мотоциклет без предпазна каска. Тук също следва да се установи безспорно причинната връзка между това нарушение и настъпилите вреди.
Сходни правила са предвидени поведения в кодекса на застраховането. Те водят до сходен на резултата при причиняването – намаляване на дължимото обезщетение. Увреденият (тоест собственика на автомобила, застрахован по „Каско на МПС“) ще получи по-малко от дължимото му се обезщетение, ако:
- е оставил ключовете на автомобила си без надзор;
- ако остави която и да е част от регистрационния талон на колата в нея;
- ако не обезопаси автомобила с алармена система и имобилайзер;
- ако не постави GPS или друга проследяваща система;
- ако не изпълни задължението си да уведоми застрахователя при изгубване или кражба на свидетелството за регистрация.
