Дискриминация

Дискриминация

Какво представлява дискриминацията?

Дискриминацията е явление, което нарушава естествения баланс между хората, като ги поставя в неравноправни позиции и се изразява в незачитане на признати права и свободи.

Тя може да се основава на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,  произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност; лично или обществено положение; увреждане; възраст; сексуална ориентация; семейно положение; имуществено състояние и всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Дискриминационната проява е деликтно деяние, т.е. непозволено увреждане.

Всяка форма на дискриминация е незаконна, в противоречие с принципите на равенство и справедливост. Българското законодателство не допуска никакви ограничения на правата или създаване на привилегии въз основа на посочените по-горе признаци.

Къде е уредена защитата от дискриминация?

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прокламира равнопоставеността и справедливостта в отношенията между хората като фундамент на днешното цивилизовано европейско общество.

Конституцията на Република България (КРБ) също утвърждава недопустимостта на дискриминацията, която е несъвместима с основните принципи, на които се гради едно развито демократично общество.

Законът за защита от дискриминация (ЗЗДискр) като един специален закон доразвива възприетите от ЕКЗПЧОС и КРБ принципи и идеи и съдейства за предотвратяването на всички форми на дискриминация. Всички лица имат право на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и на ефективна защита срещу дискриминацията.

Законът си поставя за цел да осигури на всички лица право на равенство пред закона, на равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и на ефективна защита. Понастоящем е изграден развит режим на тази защита, който гарантира безпрекословно върховенство на признатите основни човешки права и свободи.

дискриминация

Как да постъпя, ако стана жертва на дискриминация?

Всяко лице, станало жертва на такова деяние, може да защити правата си по законоустановения ред. Важно е да се отбележи, че юридическите лица могат да се ползват от защитата, когато тя е изразена по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Законодателството на Република България предвижда защита по съдебен ред и пред Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). Това са две алтернативи, между които засегнатите могат да избират. Комисията може да бъде сезира чрез сигнали и жалби на граждани и/или юридически лица, както и по собствена инициатива.

След като Комисията се запознае с обстоятелствената част около конкретния случай, тя образува производство за защита от дискриминация. В хода на производството се установява дали е налице дискриминационна проява по смисъла на закона и се реализират предвидените в чл. 47 от ЗЗДискр мерки, ако е направено искане за това.

Сезирането на КЗД не е задължително. Възможно е да се предприемат защитни действия и директно по съдебен ред. Това става с предявяването иск пред съответния районен съд, с който да се изрази желание за:

  • установяване на нарушението;
  • осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
  • обезщетение за вреди.

Следва да се отбележи, че няма пречка след като приключи производството пред Комисията, и ако то е установило наличие на дискриминация, да бъде заведен иск за обезщетение пред съда. В този случай, съдът не установява повторно налице ли е дискриминационна проява, а се позовава пряко на решението на Комисията.

Ако предприетите мерки за защита от дискриминация изключват сезирането на Комисията, то съдът установява проявена ли е дискриминация.

недостъпна архитектурна среда

Недостъпната архитектурна среда представлява ли дискриминационна проява?

Обезщетение на имуществени и/или на неимуществени вреди

Накърняването на права или на законни интереси на дадено лице се изразява в имуществени и/или неимуществени вреди. Законодателството предвижда обезщетяване за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от дадено правонарушение.

Имуществените вреди са тези, вследствие на които са претърпени конкретни материални загуби или не се е осъществило очаквано увеличаване на имуществото. Тези вреди са част от обективния свят и поради тази причина размерът на обезщетението може да бъде установен точно – например пропуснатото възнаграждение при дискриминационно уволнение или всички разходи, свързани пряко с дискриминационната проява.

Неимуществените вреди се изразяват в страдание, тревога, болки, безпокойство и т.н. Те не могат да бъдат обективирани, тъй като са част от душевния свят на пострадалия. Обикновено се доказват със свидетелски показания. Съдът определя обезщетението за претърпените неимуществени вреди по справедливост.

По своя характер дискриминационната проява представлява грубо нарушение на принципите на днешното демократично и цивилизовано общество.

Дискриминацията не се толерира и всеки, станал нейна жертва, следва да реализира и защити законоустановените си права и да получи обезщетението, което му се полага. В случай че сте станали жертва на дискриминационна проява, може да се обърнете към нас за безплатна консултация.