сексуален тормоз Сексуален тормоз е такова поведение, което създава враждебна, обидна, унизителна или заплашителна среда и в частност – отказът или принудата да се извършват действия със сексуален характер.

Какво е сексуален тормоз?

Сексуален тормоз е всяко нежелано действие от сексуално характер, независимо от начина, по който е изразено – вербално, физически или по друг начин. Сексуалният тормоз има различни проявления – може да бъде извършен както чрез лични действия на извършителя, така и чрез социалните мрежи и всякакви други средства за комуникация.

Сексуалният тормоз е такова поведение, което създава враждебна, обидна, унизителна или заплашителна среда и в частност – отказът или принудата да се приеме такова поведение, може да повлияе при вземането на решения, засягащи личността.

Сексуалният тормоз предизвиква емоционална нестабилност, засяга личностната самооценка, накърнява честта и достойнството и води до непълноценност. Всички възможни ефекти по същество създават неравноправни условия за съществуване, от което следва безспорният извод, че всички форми на сексуален тормоз нарушават признати от закона права на потърпевшите.

Проявленията са безброй – шеги, закачки, жестове с подчертано сексуален характер, докосвания, покани за осъществяване на полов контакт и т.н. Сексуалният тормоз може да бъде осъществен на работа, в училище/университет, в социалните мрежи, на улицата, в заведенията – навсякъде. Жертва на сексуален тормоз може да бъде всеки, независимо от пола и възрастта.

Съгласно европейското и българското законодателство, сексуалният тормоз е противоправно поведение, което е криминализирано и наказуемо. В Хартата на основните права на Европейския съюз изрично е записано, че не се допуска никаква форма на дискриминация, „основана по-специално на пол … или сексуална ориентация“.

Нормативната уредба на сексуалния тормоз в българското законодателство се съдържа основно в Закона за защита от дискриминация. Член 5 прокламира безспорно дискриминационния характер на сексуалния тормоз.

Как да получа защита?

За жертвите на сексуален тормоз е от особена и първостепенна важност своевременно да потърсят защита на правата и личността си. Съществуват различни способи за защита. Наред с начините за доброволно уреждане на отношенията, българското законодателство осигурява и начини за принудително преустановяване на подобно противоправно поведение.

В случай, че сексуалният тормоз се осъществява на работното място или училището/университета, можете да сезирате работодателя си, съответно ръководния орган. Те са длъжни незабавно да разгледат конкретния случай, да предприемат мерки за преустановяване на тормоза и да излязат с решение на проблема.

В случай, че работодателят бездейства, всеки пострадал има право на жалба към Комисията за защита от дискриминация. Комисията има задължение да даде предписания на работодателя, съответно ръководния орган. В случай, че бъде установено неизпълнение на задълженията на последните, Комисията е и компетентният орган, който да наложи съответната имуществена санкция.

Възможна ли е съдебна защита?

Всеки пострадал има право да започне съдебно производство срещу извършителя. Това става с предявяването на иск пред компетентния съд за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на противоправното поведение.

Вредите, които жертвата на сексуален тормоз може да претърпи, са предимно неимуществени. Такива вреди са чувството на срам, унижение, страх, преживените стрес, притеснение, неудобство, пониженото самочувствие и т.н.

В съдебното производство на доказване подлежат всички факти и обстоятелства, които биха могли да имат отношение към случая. Съдът преценява фактическата и правната страна на конкретния случай и присъжда обезщетение по справедливост.

В България съдебната практика по казуси, свързани със сексуален тормоз, не е особено богата. Това вероятно се дължи да погрешното схващане, че признаването за съществуването на сексуален тормоз е нещо срамно и подронващо авторитета. Далеч по-неприятна и застрашителна е хипотезата обаче, в която подобно поведение остава ненаказано.

В началото на 2020 г. бе публикувана стряскащата статистика, че 33 % от жените в Европейския съюз са били жертви на сексуален тормоз. Данните бяха разпространени от Европейската комисия при представянето на стратегия за равенството между мъжете и жените в Европа.

В случай, че сте попаднали в неудобното положение на жертва на сексуално посегателство от всякакво естество, не се колебайте да защитите себе си и правата си. Свържете се с нас и ние ще Ви осигурим ефективна правна помощ. Темата „сексуален тормоз“ не е нещо, от което човек да изпитва срам или което е тема табу. Това е проблем, който трябва да бъде решаван.

Публикувано на: 17/03/2020
Avatar photo
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист в Адвокатско дружество “Георгиев и Петров”. Специализира в областта на вещното право, енергийното право, както и в сферата на административното право и административния процес. Активно се занимава със защита правата на гражданите и юридическите лица в производствата по отчуждаване на частни имоти за държавни или общински нужди. Притежава знания и опит по отношение на отговорността на държавата и общините за вреди и мерките срещу изпирането на пари. Работни езици: български, английски.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.