Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.
Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления, с които се постановяват определени наказания.
Административните нарушения и наказания
Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.
Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.
Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко – степента на обществена опасност на извършеното деяние.
Какви наказания се налагат с наказателните постановления?
Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание.
Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.
Ако при обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление.
Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление.
Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.
Обезщетения при отменени наказателни постановления
Държавата и общините носят отговорност за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.
Такива вреди биха били:
- преживеният стрес;
- причинените неудобства;
- отделеното време;
- пропуснати ползи, които не са реализирани в резултат от налагането на наказанието.
Задължителна предпоставка за предявяването на иск е отмяната на наказателното постановление, което става в отделно производство. Същото влече допълнителни разходи за адвокатски хонорари и респективно – имуществени вреди от отмененото наказателно постановление, които не биха възникнали, ако конкретният държавен орган не бе допуснал грешка.
Какво се случва с разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?
Доскоро разходите в производството по обжалване и отмяна на наказателни постановления несъмнено оставаха за заинтересованото лице. Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) могат да бъдат квалифицирани като вреда по смисъла на ЗОДОВ.
Какъв е редът?
След отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление може да се предяви иск за обезщетение за вредите, настъпили вследствие на последното. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда искът за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове да се предявява пред съда по мястото, където е настъпило уреждането или по настоящия адрес или седалището на уреденото лице. Искът се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът има задължение в разумен срок да разглежда и да разреши съобразно закона направеното искане.
През 2017 г. обаче Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди от плащането на адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени. Този извод се налага от факта, че при липсата на постановен незаконосъобразен акт, не биха възникнали тези разходи за увреденото лице.
Първоинстанционното съдебно решение по въпроса за обезщетението подлежи на обжалване от страната, за която то е неблагоприятно.
Съдебните производства по Административнопроцесуалния кодекс са двуинстанционни. Това означава, че решението на Върховния административен съд е окончателно и не подлежи на обжалване освен ако специални разпоредби на друг закон не установяват друго.
