Ухапване от бездомно куче

Да си представим хипотезата, в която куче напада човек и се стига до ухапване. Когато може да се установи кой е собственикът на едно куче или кое е лицето, което упражнява надзор над животното, той отговаря пред пострадалия вследствие на това ухапване за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от деликта.

Какъв е случаят обаче, когато кучето е бездомно?

При ухапване от бездомно куче отговорност най-често ще носи общината, където е настъпил съответният деликт. Съгласно чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод извършването на тази работа. С други думи – отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму.

Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия. За ангажирането е необходимо да се установят:

– претърпените от пострадалия вреди,

– които да са резултат на противоправно поведение на лице, комуто е възложена работата,

– чрез действия, които съставляват извършването й, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила или от характера на работата, т.е да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.

Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното. Важна особеност е, че възложителят не може да бъде освободен от отговорност поради това, че не може да бъде установено кой конкретно е причинил вредите. Общината отговаря за вреди от ухапване от бездомно куче, като възложител на работа по чл. 49 от ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие, които то не е изпълнило, в резултат на което е нанесено телесно увреждане, резултат от ухапване.

Ако не е упражнила контрол по отношение на бездомното (диво) куче, общината е действала противоправно, защото не е изпълнила задълженията си по Закона за защита на животните. По смисъла на закона „диво“ е всяко свободно живеещо куче, с изключение на домашните породи. Следователно, в това число влизат и онези, които са загубени или изоставени от своите собственици, както и тези, които не обитават дом или друго специално определено за тях място. Законовото изискване е тези животни да се залавят и настаняват временно в приют на общините.

Как общината трябва да се грижи за бездомните кучета?

За извършване на тази дейност, общините създават предприятия (напр. „Екоравновесие”) или подписват договори със съществуващи фирми, чийто функции са определени с вътрешни правила. За дейността на тези предприятия и ефективното изпълнение на възложените им функции от съответните работници и служители, респективно за неизпълнението им, общината, като юридическо лице, носи отговорност на основание извършеното от нея възлагане на установените със закон нейни задължения.

Това, че кучетата са под надзора и грижите на общините, означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). Мерките, които законът вменява да бъдат предприети, следва да бъдат ефективни, а не илюзорни, те трябва обективно да водят до целения с нормативната уредба – да бъде намален до минимум броят на бродещите в градовете безстопанствени кучета, тъй като свободното им присъствие в градска среда застрашава здравето и живота на хората.

Без значение е дали бездомното куче е злонравно или действа агресивно, а това, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор и превенция от ухапване. Отговорността за деликта в случая произтича от това, че не са предприети действията, които лицето е било длъжно да извърши и се е стигнало до ухапване.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита на животните, органите на общината са длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и оттук- именно съответната община, към чиято структура са въпросните служби, има задължението да се грижи за тези животни.

Според чл. 47 ал. 3 от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват във временни общински приюти или се връщат по местата, от които са взети, като такива кучета са под надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължава кмета на общината да организира изпълнението на програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като тези безстопанствени животни се настаняват временно в общински приюти, така че да не се стига до ухапване на хора.

Публикувано на: 23/08/2019
Avatar photo
Георги Георгиев
Адвокат Георги Георгиев дългогодишен опит в сферата на гражданското право, като е специализирал в сферата на гражданския процес, наследственото и облигационното право. Адвокат Георгиев е управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Георгиев и Петров"

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.