Обезщетение при трудова злополука, станала по време на пътуване между мястото за живеене и мястото на работа.

Кога се дължи обезщетение при трудова злополука, станала по време на пътуване между мястото за живеене и мястото на работа?

Трудовите злополуки се разделят на два основни вида: същински и приравнени на трудови злополуки. Вторият вид са такива инциденти, при които увреждането най-често настъпва извън работното място и дори след работно време. Например сте пътували между работното ви място и мястото, където живеете. Законодателят е приравнил тези злополуки на трудови, поради факта че пътуването е в непосредствена връзка с изпълнението на работата по трудовото правоотношение.

Какво означава „място на живеене“?

Следва да се отбележи, че под място на живеене не се има предвид само собствен недвижим имот, но и такъв, който се обитава по силата на сключен договор за наем. Това е жилището, в което пребивавате през продължителен период от време. Законодателят е предвидил възможност да се приеме за трудова и злополуката станала от и до друго допълнително място за живеене, например вила, къща на родители или деца. Не е предвидено изискване да притежавате адресна регистрация в жилището, което пребивавате, за да се породи право на обезщетение.

Обичаен път на придвижване

Може да бъде приета за трудова злополука този инцидент, който е настъпил по обичайния път на придвижване. Това е ежедневният, типичният маршрут, по който се придвижвате от и до работното си място. Няма значение дали движението се осъществява с автомобил, градски транспорт, велосипед или пеша.

Как трябва да е настъпило увреждането

Увреждането може да настъпи по много начини, например участие в пътно-транспортно произшествие при пътуването. Друг често срещан случай е подхлъзването при отиване до или съответно прибиране от работното място. В съдебната практика се приема, че дори ако бъдете нападнати, независимо от човек или животно при придвижването си, то отново злополуката следва да се приеме за трудова и съответно да се плати обезщетение.

При кои инциденти се дължи обезщетение

Обезщетение се дължи за всяка една злополука, която е призната за трудова. Няма никаква разлика в процедурата по установяване на една злополука за трудова, независимо дали е от вида на същинските или е приравнена за такава.

Установяването дали претърпяната злополука е трудова или не се извършва по законоустановена процедура. В нея участват представители на Национален осигурителен институт, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и по един представител на работодателя и на работниците. Какви са особеностите при разледване на една трудова злополука, може да прочетете в нашата статия по темата.

Кой има право на обезщетение и в какъв размер?

По правило при всички трудови злополуки, обезщетението се дължи на работника или служителя, който е претърпял увреждането. При трудова злополука, при която е причинена смърт на работника или служителя, обезщетение може да се претендира от неговите наследници. Обезщетение за неимуществени вреди може да се претендира от повече от един наследник при инцидент с фатален край.

Какъв е размерът на обезщетението?

Размерът му зависи от причинените вреди. Имуществените са свързани най-вече с разходите, които пострадалото лице е извършило във връзка с лечението, както и загубения сигурен трудов доход. При неимуществените вреди, които се дължат за претърпените болки и страдания, размерът на обезщетението може да варира в широки граници и зависи от продължителността на възстановителния период, възрастта, степента на възстановяване и други факти и обстоятелства.

Какъв е редът за защита при претърпяна трудова злополука?

1. Правим опит за доброволно уреждане на спора – провеждаме среща с работодателя,  на която опитваме да договорим най-добрите за Вас условия. След одобрение от Ваша страна на параметрите на тази спогодба, можем да преминем към подписването й.

2. В зависимост от момента, в който ни потърсите може да Ви представляваме в процедурата по установяване на трудовата злополука.

3. При неуспешно доброволно уреждане на спора завеждаме гражданско съдебно дело, за да претендираме дължимото Ви се обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. Освен че не ни дължите никакъв хонорар предварително, ще направим и всичко възможно да Ви освободим от заплащане на такси и разноски към съда, ако са налице предпоставките за това, предвидени в закона.

4. При успешен изход на делото/делата, образуваме изпълнително дело и Ви представляваме пред частен съдебен изпълнител, който ще Ви съдейства да получите реално присъдената сума със съдебното решение – чрез запор на банкови сметки или други подходящи действия.

Борислав Симпличев
Борислав Симпличев
Борислав Симпличев е старши юрисконсулт с опит в административното, дружественото, гражданското право и гражданския процес. Работата му включва изготвянето на правни становища и анализи на широк кръг юридическа тематика.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.