Колизията между правото на чест, достойнство и добро име и правото свободно да се изразява и разпространява мнение
Честта, достойнството и доброто име в обществото са основни права на човека.
„Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.“
Конституция на Република България.
Всяко посегателство върху тези ценности е грубо нарушение на закона и правото въобще. От своя страна чл. 39, ал. 1 от Конституцията урежда правото свободно да се изразява и разпространява мнение, което е съществено за укрепване на свободата на личността и демокрацията.
Наред с това, основният закон прогласява, че печатът и другите средства за масова информация са свободни, като изрично е прокламирана забраната на цензурата. Безспорно свободата на словото е сред първостепенните граждански права. Тя е показател за развитието на демокрацията в една държава, основополагаща за останалите основни човешки права и крайно необходима за установяване на благоприятен медиен климат.
Абсолютно ли е правото свободно да се изразява и разпространява мнение?
Ограничаването на комуникационните свободи е допустимо само с цел защита на други, също конституционно защитими права и интереси. Свободата на изразяване и разпространяване на мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на дадено лице.
Нередки са случаи в практиката, в които се накърнява правото на неприкосновеност на личният живот или се извършва посегателство върху честта, достойнството и доброто име на дадено лице чрез превратно упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение.
Какво представлява превишаването на пределите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение?
Изричането или извършването на нещо унизително или подронващо авторитета и честта на другиго е престъпление – обида.
Важна предпоставка за квалифицирането на едно деяние като обида е деянието да е извършено в присъствието на пострадалия, което според актуалните за обществото разбирания е неприлично, цинично или вулгарно. Възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е чуло, видяло или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване.
С какви правни възможности разполага пострадалият от обида можете да видите в нашите статии по темата тук.
Настоящата статия е провокирана от Решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото на певицата Десислава Тенекиджиева срещу „Шоуто на Слави“ – прочетете пълния анализ на решението тук.
*Image by Gerd Altmann from Pixabay
