Настоящата статия цели да обърне внимание на темата за справедливостта и въпроса може ли да бъде нарушена тя от наличието на високи държавни такси за съдебно производство.

Настоящата статия цели да обърне внимание на темата за справедливостта и въпроса може ли да бъде нарушена тя от наличието на високи държавни такси за съдебно производство.

През 1998 г. в резултат на нещастен инцидент жена губи живота си, след като на публично място върху нея пада клон от дърво. Тъй като общините следва да поддържат в безопасно състояние обществените места, инцидентът става повод съпругът и дъщерята на починалата жена да реализират правото си на обезщетение по съдебен ред.

Факти по делото

През 2003 г. наследниците на жертвата завеждат иск срещу община Пловдив на стойност 2 млн. лв. като обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили като последица от инцидента.

Искът е квалифициран по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който доразвива установения в Конституцията на Република България принцип, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от допуснато от тях увреждане.

По време на процеса съдът преквалифицира иска на ищците като определя правно основание – чл. 45 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“). Съгласно същия всеки е длъжен да поправи всички вреди, които чрез виновно и противоправно поведение е причинил на друг.

По въпроса за вината

По смисъла на чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вината се предполага до доказване на противното. Налице е оборима презумпция за вина – т.е. този, които твърди че не е виновен, следва да го докаже.

Исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) не предполагат доказване на виновно поведение от страна на причинителя, тъй като отговорността на държавата и общините е безвиновна. Това е принципното различие с общата уредба на непозволеното увреждане (ЗЗД), при което наличието на виновно поведение е задължителна предпоставка.

Решението на съда по делото

Делото на двамата наследници на починалата жена минава през няколко инстанции, като накрая им се присъжда обезщетение в размер на 100 хил. лв., ведно с дължимите лихви.

Вследствие на преквалификацията, за която стана въпрос по-горе, съдът задължава ищците да заплатят държавна такса на стойност 4% от отхвърлената част от иска. Тази такса е определена в размер на 126 000 лв. Така размерът на разноските по делото, които ищците е следвало да покрият, е надхвърлил размера на присъденото им обезщетение.

Това решение по делото по същество е несправедливо, тъй като не съществува законоустановено правило, според което да се заплаща държавна такса върху отхвърлената част от иска.

Несправедливост на решението?

Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и основните свободи признава на всяко лице правото на справедлив съдебен процес. По този начин се гарантира сигурна и ефективна, и най-вече безпристрастна, защита на правата и законовите интереси на лицата в името на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество.

Съпругът и дъщерята на починалата вследствие на инцидента жена завеждат дело пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург по повод „безпардонното нарушение на правото им на справедлив процес“. В своето решение Европейският съд основателно сочи, че това, което обуславя извода, че е нарушено правото на достъп до съд, е именно размерът на таксите, които ищците са били заставени да заплатят.

Установен е един съдебен парадокс и Европейският съд правилно определя начисляването на тези такси като прекомерно. Заплатените лихви върху обезщетението водят до увеличаване на размера му до 267 868 лв. и по този начин е намалено и съотношението между реално полученото обезщетение и дължимите разноски по делото. В мотивите си обаче съдът сочи, че не бива да се пропуска фактът, че предназначението на лихвите е компенсация за забавата.

Със своето решение Европейският съд по правата на човека осъжда държавата да заплати обезщетение в размер на 12 500 евро за нарушеното право на ищците на справедлив съдебен процес, както и 2184 евро разноски по делото.

Защо този случай е важен?

Така създалата се житейска ситуация напомня, че справедливостта в съвременния свят не е абстрактно понятие. Европейското и българското законодателство прокламират права и свободи на лицата, чиято реализация може да се търси по различни ефективни начини. Редно е да се постави акцент върху жизненоважното право на лицата да защитават правата и интересите си, както и да търсят отговорността на лицата, които противоправно са попречили на тяхната реализация.

Ако смятате, че е нарушено Ваше законоустановено право или противоправно са накърнени интересите Ви, можете да се свържете с екипа на delikti.bg. Ние ще направим всичко възможно, за да получите обезщетението, което Ви се полага.

Публикувано на: 17/07/2020
Avatar photo
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист в Адвокатско дружество “Георгиев и Петров”. Специализира в областта на вещното право, енергийното право, както и в сферата на административното право и административния процес. Активно се занимава със защита правата на гражданите и юридическите лица в производствата по отчуждаване на частни имоти за държавни или общински нужди. Притежава знания и опит по отношение на отговорността на държавата и общините за вреди и мерките срещу изпирането на пари. Работни езици: български, английски.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.