Разноски

Завеждането на съдебно дело винаги е свързано с извършването на определени разноски. Такива разноски съществуват и за двете страни по спора:

  • Ищецът (страната, която инициира производството) заплаща предварително разходи за държавна такса, събиране на доказателства, експертизи и адвокат, а
  • Ответникът (страната, срещу която се води производството) следва да стори разноски за своята защита.

Кога мога да претендирам сторените разходи?

Само по висящ процес, т.е. не може да се търси в отделно производство. Съществуват и изключения от това  правило (кои са те?)

Какво се дължи?

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разходи, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и затова се дължат реално направените разходи за делото.

Общият принцип е че загубилата страна заплаща разноските на другата страна. Това се определя от съда със съдебния акт, с който делото приключва. Загубилият делото, освен че е направил такива за своята защита в процеса, трябва да възстанови на спечелилата страна и всички нейни разумни и действително сторени разходи.

Изключения

Отговорността за разноски зависи от изхода от спора. Ако искът бъде частично уважен, ответникът може да иска да му бъдат присъдени сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска на ищеца.

При хипотеза, при която е предявен иск за 1 000 лв., но съдът присъди само 700, отговорността за разноски ще се разпредели по следния начин: ответникът ще бъде осъден да заплати 70% от разходите на ищеца, а ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника 30% от неговите такива. След това съдът ще извърши прихващане до размера на по-малката от двете суми. Дейността по пресмятане и присъждане на разноските е задължение на съда и подлежи на самостоятелен съдебен контрол от горестоящ съд, ако има такъв.

*Когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска – тогава разноските се възлагат върху ищеца. Същата би била последицата и при прекратяване на делото.

Предпоставки за предявяване

Лицето, решило да заведе гражданско дело, трябва предварително да разполага с определени средства и да е готово да ги инвестира в делото. Отговорността е неговата гаранция, че ще си получи направените разходи, ако искът му е основателен и делото му бъде водено с нужната професионална грижа от адвокат. Затова:

  • Всички съдебни разходи трябва да бъдат своевременно претендирани;
  • Следва да са представени доказателства за реалното извършване на тези разходи – документ от банка, квитанция, разписка и т.н., тъй като на възстановяване подлежат само действително сторените такива.

Мога ли да бъда освободен от разноски

Да, при преценка на финансовите възможности. Тогава първоначалните разходи за производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. При уважаване на иска, загубилата делото страна се осъжда да възстанови разноските на съда.

Адвокатът от своя страна, ако са налице предпоставките на Закона за адвокатурата, може да представлява доверителя си безплатно. В този случай той може да иска от съдът да осъди загубилата делото страна да заплати директно на адвоката определено адвокатско възнаграждение.

*Освобождаване от такси и разноски
Гражданскопроцесуален кодексЧл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

  • 1. от ищците – работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;
  • 2. от ищците – по искове за издръжка;
  • 3. по искове, заведени от прокурор;
  • 4. от ищеца – по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
  • 5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

  • 1. доходите на лицето и на неговото семейство;
  • 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
  • 3. семейното положение;
  • 4. здравословното състояние;
  • 5. трудовата заетост;
  • 6. възрастта;
  • 7. други констатирани обстоятелства.

Публикувано на: 06/02/2020
Avatar photo
Георги Георгиев
Адвокат Георги Георгиев дългогодишен опит в сферата на гражданското право, като е специализирал в сферата на гражданския процес, наследственото и облигационното право. Адвокат Георгиев е управляващ съдружник в Адвокатско дружество "Георгиев и Петров"

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.