Ако от непозволено увреждане или престъпление е причинена смърт на едно лице, наследниците имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди (страдание и мъка), в резултат от това. На обезщетение подлежат и имуществените вреди, които са пряка последица от деянието. С други думи – ако нещо е последица от противозаконно засягане на телесната или психическа цялост, извършено от друго лице, то последното дължи обезщетение.
В други наши статии сме ви разказвали, че обезщетението се дължи за виновно причинено от друго лице увреждане (а в някои случаи – и за безвиновно). Настъпилите вреди могат да бъдат два вида – имуществени и неимуществени.
Всички имуществени вреди ли подлежат на обезщетение?
Имуществените са тези вреди, които могат да бъдат финансово оценени – това са преки разходи, парични загуби или нереализиран сигурен приход.
Разходите, които наследниците на едно починало лице вследствие на инцидент правят, като например такива за погребение или за извозване на тленни останки от чужбина, могат да се определят като имуществени вреди. Макар на пръв поглед те да представляват пряка последица от непозволеното увреждане, съдебната практика не е постоянна по въпроса дали виновното лице (или неговия застраховател) следва да възстанови тези вреди.
„Вредите за погребение подлежат на обезщетяване“
Първо мнение на част от съдебната практика
Първото становище, което се застъпва в част от съдебните решения, е че разходите на близките на едно лице, което е загинало в резултат на непозволено увреждане и които са свързани с неговото погребение, представляват вреда.
Приема се, че този разход е в пряка причинно-следствена връзка с увреждането и за него трябва да отговаря виновното лице. В повечето решения на съдилищата в София, Пловдив, Варна, Враца, Стара Загора, Хасково и други се застъпва това становище и тези съдилища присъждат обезщетение за сторени разходи за погребение.
В какъв размер се признават разходите?
Разходите за погребение, които виновното лице и/или неговият застраховател дължат на близките на починалото лице съдът приема, че следва да бъдат в рамките на разумните разноски, които се правят за погребение на покойник. Приема се, че тези разходи представляват закономерна последица от непозволеното увреждане – тоест са в пряка връзка с него.
Съдят обаче отхвърля претенциите за разходи, които са сторени от близките на починалото лице в изпълнение на определени религиозни ритуали или семейни традиции. Спорно е решаван от съдилищата и въпросът дали се дължи обезщетение за разходите за паметник на починалия.
Подлежат ли на обезщетение разходите за прибиране на наследник от чужбина за погребение?
Този въпрос също е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като този разход може да бъде в голям размер и съответно съдебната практика трябва да отговори подлежи ли на обезщетение от виновния или застрахователя му.
Някои съдебни състави приемат, че разходите за прибиране от чужбина нямат причинна връзка със самия деликт, тъй като това къде се намира близкия на починалия към момента на узнаване на вестта за неговата кончина и дали същият ще се прибере за погребение, представляват лични нравствени решения, чийто финансов ефект не следва да бъде понасян от виновното лице. Отново следва да се търси кой разход е разумен, но много често се прави всичко възможно да присъстват на погребението и с оглед на това е справедливо тези разходи да бъдат обезщетявани според нас.
„Вредите за погребение не подлежат на обезщетяване„
Теза, застъпване от друга част от съдебната практика
Съществува и практика на някои съдебни инстанции, които приемат, че разходите за погребение на починалото лице вследствие на непозволено увреждане представляват всъщност изпълнение на един нарастват дълг. Тези състави на съда приемат, че всъщност тези разходи нямат качество на претърпяна имуществена вреда и съответно не подлежат на обезщетение.
Причина за този извод, е че всъщност близките на починалия нямат задължение да извършат погребален ритуал на починалия и това всъщност е едно тяхно лично решение, поради което и разходите за него не следва да се обезщетяват от виновното лице.
Нашето мнение е, че разходи за погребение са пряка последица от непозволеното увреждане, причинило смъртта, поради което наследниците на починалия имат право на обезщетение и за тези имуществени вреди.
