Кой отговаря при обида и/или клевета чрез публикация?

Обидата и клеветата са престъпления и са регламентирани Наказателния кодекс. Те са престъпления от частен характер – не се преследват от прокуратурата. Защитата се осъществява по искане на засегнатия с подаването на тъжба в съответния съд.

Доста често срещани случаи на обида и/или клевета се проявяват при медийни публикации, било то в печатни, електронни или други издания.

Какво е обида и клевета, нанесени от медийна публикация?

Обидата, нанесена чрез публикация, е налице, когато автор печатно, електронно или други издание публикува нещо унизително за честта или достойнството на другиго.

Клеветата е разгласяването чрез публикация на позорно обстоятелство или приписването на престъпление на другиго. Информацията трябва да е едновременно невярна и позоряща, за да бъде квалифицирана като клевета.

По какъв ред може да се търси обезщетение за претърпените вреди от обида и/или клевета?

Пред съда пострадалият следва да опише естеството на обидата и клевета и да предостави всички доказателства за това обстоятелство. Така се образува частно наказателно дело. В този случай, ако бъде доказано престъплението, съдът осъжда нарушителя, като в повечето случаи се налагат предвидените в Наказателния кодекс глоби.

Обезщетение за настъпилите вреди може да се търси по няколко начина. В единия случай в наказателното производство се завежда и граждански иск за обезщетение. В тази хипотеза съдът се произнася по извършването на престъплението, един път, в качеството му на престъпление (напр. чрез налагане на глоба), и втори път, в качеството му на непозволено увреждане (напр. чрез присъждане на определена сума, изпълняваща роля на обезщетение).

Предвижда се и възможност за водене на наказателен процес паралелно с граждански такъв.

Какво обезщетение може да се търси за претърпените вреди от обида и/или клевета?

Аналогично на общия случай при претендиране на обезщетение, при обида и/или клевета, нанесени чрез публикация може да търси овъзмездяване както на имуществени, така и на неимуществени вреди, която са пряка и непосредствена последица от правонарушението. Следва да се отбележи, че Наказателният кодекс квалифицира нанасянето на обида и/или клевета публично (каквото е и публикуването в дадено издание) като обстоятелство, водещо до по-сериозна санкция за нарушителя.

Имуществените вреди могат да се изразяват основно в пропуснати ползи. Например, нанесена е обида и/или клевета чрез публикация в печатно издание и работодателят, повлиян от позорящата информация, уволнява служителя си. В този случай нереализираните доходи са в пряка причинно-следствена връзка с престъплението и подлежат да обезщетяване.

Настъпването на имуществени вреди при всички положения трябва да бъде подкрепено с доказателства. Обезщетението ще е равно на точната стойност на доказаните имуществени вреди.

Неимуществените вреди са част от душевния свят на личността. Те нямат обективно проявление и в хипотеза на обида и/или клевета могат да се изразяват по различни начини -понижено самочувствие, вследствие на накърнените чест и достойнство, преживяването на депресивни състояния и всякакви други емоционални несгоди.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда съгласно закрепения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливо обезщетение. Това означава, че съдът определя размера на обезщетението, ръководен от разбиранията си за справедливост. Последната обаче в никакъв случай не е абстрактна. Преценката на съда се основава на отчетени фактори в конкретния случай, напр. интензитетът на негативните емоционални сътресения.

Как да претендирам обезщетение при обида и клевета от медийни публикации

Кой носи отговорност за нанесените обида и/или клевета, когато те са изразени чрез публикация?

Когато вредите са настъпили при или по повод извършване на работа, отговорността носи този, който е възложил извършването на работата. Това положение е израз на принципа „Qui habet commoda, ferre debet onera“ – „Комуто ползите-нему и вредите“.

Когато чрез публикация в печатно, електронно или друго издание се нанесе обида и/или клевета, отговорност може да се търси от издалия публикацията, като авторът на публикацията може да носи солидарна отговорност.

Пред съда беше поставен въпросът „може ли и трябва ли редакторът на изданието да носи отговорност“?

В свое решение от май месец 2020 година Върховният касационен съд (ВКС) постановява, че отговорността при публикуване на позорящи обстоятелства следва да се носи от този, който е издал публикацията.

Редакторът на печатно, електронно или друго издание не е нито авторът на позорящата публикация, нито се явява възложител или работодател, т.е. не той е възложил извършването на определена работа. Така ВКС, че по принцип не може да се търси отговорността на редактора за изнесената от журналиста информация.

Съдът обаче коментира изключения от това общо положение. Редакторът може да бъде държан отговорен за собственото си противоправно поведение, когато то обвързва нанасянето на обида и/или клевета чрез публикация.

Кога отговаря редакторът?

  • Редакторът носи отговорност, когато разпространяването на обидната и/или клеветническата информация се дължи на негови лични действия. Например, без знанието и/или съгласието на автора, редакторът внесе позоряща информация за даден субект в публикацията. ВКС приема, че: „в този случай разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният редактор, а не журналистът.“
  • Отговорността на редактора следва да се реализира и тогава, когато той е знаел, че информацията в публикацията е невярна, унизителна и накърняваща честта и достойнството на друг субект, но въпреки съзнаването на това обстоятелство е позволил разпространяването на тази информация чрез публикуването й.

Нерядко границите на свободата на словото бива превратно използвана и това има за последствие разгласяването на унизителна за честта или достойнството на някого информация или на позорни обстоятелства. В тези случаи засегнатите лица следва да потърсят защита на правата си, защото само така може да се гарантират върховенството на закона и справедливостта.

Как работим
Avatar
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист с богати познания в областта на административното право и отговорността на държавата и общините за вреди. Активно се занимава с анализиране на нормативната уредба и съдебната практика по отношение на въпросите дискриминацията, мерките за нейното предотвратяване и способите за защита на дискриминираните лица.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.