Отговорност при пътнотранспортно произшествие (ПТП) пострадалото лице може да търси както от виновното за произшествието лице, така и от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Може ли пострадалият да получи обезщетение и от двамата?
Върховният касационен съд (ВКС) е отговорил на този въпрос още в началото 2017 г., когато с Тълкувателно решение по дело № 1/2016 г. приема, че правото на увреденото лице да получи обезщетение може да се упражни в условията на алтернативност или от застрахователя, или от причинителя на вредата (деликвента).
Правата срещу всеки от носителите на отговорността (виновния и застрахователя) възникват едновременно. Този тип права са т. нар. конкуриращи се, т.е.,в случай, че увреденото лице получи обезщетение от едно от двете лице (застрахователя или диликвента), правото му да обезщетение се погасява при удовлетворение на претенцията от страна на едно от двете лица.
Преценката за това от кого ще потърси обезщетение е на увреденото лице. Отговорността на деликвента и на застрахователя произтичат от деликта и макар да имат различни основания, те са функционални свързани. С оглед на което плащането от страна на едно от тези лица, освобождава другото от отговорност.
Как се доказва удовлетворяването на пострадалия?
Естествено и логично е лицето, което погасява дълга си към пострадалия, да поиска да удостовери това обстоятелство в документ. Често при плащане на обезщетение от страна на застрахователите се предлага и споразумение, подписването на което е условие за извършване на плащането.
Това споразумение, освен че касае размера на заплатената сума, то удостоверява и основанието за възникване правото на обезщетение. Практиката сочи, че най-често споразумението включва в съдържанието си следния текст: „платената сума в размер на ………….. изцяло удовлетворява причинените ми имуществени и неимуществени вреди вследствие от пътно-транспортното произшествие“. С този текст се цели париране на бъдещи претенции от страна на пострадалия.
ВКС приема, че „удовлетворението и изявлението на увреденото лице, че счита полученото обезщетение за отговарящо на размера на получените от него неимуществени и имуществени вреди, следва да се приеме за погасяващо правото му да търси алтернативната престация“.
След като пострадалият е приел изпълнение от едно от отговорните лица и е направил ясно изявление, че получената сума го удовлетворява, то той няма последващо право да търси същата или по-голяма сума от други лица. Тази практика звучи логически оправдана, тъй като с с получаването на обезщетение се изпълнява функцията на застрахователното обезщетение, а именно да се обезщетят вредите на увреденото лице. Това обаче, често пъти дава своя неблагоприятен резултат за увреденото лице, което в случай, че не направи правилна преценка, както за размера на обезщетението, което може да претендира, така и за лицето, от което да търси отговорност, губи възможността си да получи справедливо обезщетение по-късно.
Как от претендирани 50 000 лв. обезщетение, пострадалият получил само 500 лв.?
Наскоро ВКС се произнесе по интересен казус, свързан с плащане от виновното на пострадалото лице. Оценка на моралните измерения на действията на пострадалия оставаме на нашите читатели.
При причинено през 2015 г. пътно-транспортно произшествие е пострадала 72-годишна жена, претърпяла множество увреждания – черепно-мозъчна травма, зашеметяване, дезориентация, травматична контузия в тилната област на главата, контузия на десния поясно-кръстцов нервен сплит, доразална флаксия, невъзможност да ходи на пета с дясното ходило и др.
След произшествието, виновното лице е заплатило на пострадалата сумата от 500 лв., срещу което тя е подписала разписка, съдържаща изявлението, че така получената сума изцяло удовлетворява причинените й болки и страдания и, че няма никакви претенции към виновното за произшествието лице.
Съдът е признал правото на пострадалата да определи обезщетението като направи и отстъпки, и че изявлението на пострадалата и отказът да има други претенции са ясно изразени.
История на спора – споразумение за уреждане на отговорност при ПТП
Пострадалата предявява иск за обезщетение от същото произшествие срещу застрахователя на виновното за ПТП-то лице. Тя претендира сумата от 50 000 лв., като на първа инстанция съдът й уважава частично претенцията, като присъжда обезщетение за причинените й болки и страдания в размер на 27 000 лв. Решението е обжалвано и от двете страни, като втората инстанция го отменя изцяло и отхвърля иска на пострадалата.
Спорът стига и до ВКС, който приема, че щом е налице изявление до едно от отговорните лица, че пострадалата е получила определена парична сума (в казуса – 500 лв.) и няма други претенции, пострадалата няма право да търси разликата над сумата от 500 лв. нито от виновното за произшествието лице, нито от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Горното решение достатъчно ясно показва защо своевременната консултация с адвокат при настъпило произшествие е от изключителна важност.
