Имам ли право на обезщетение при психически тормоз?

Какво е психически тормоз?

„Тормоз“ е всяко нежелано поведение (изразено физически, словесно или по друг начин), което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Психическото насилие, наричано още психически тормоз, е форма на насилие, при който даден индивид, чрез начина по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа травма.

Видовете психично насилие могат да включват:

  • вербална агресия,
  • унижение,
  • пренебрежение
  • или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото достойнство, трезво мислене, както и да повлияе на самоуважението и самооценката му.

Поведението на насилника може да се изразява както в думи, така и в жестове спрямо жертвата.

Психическият тормоз има различни проявни форми и може да се наблюдава в различни среди – в училището, на улицата, на работа, а дори и вкъщи.

Така например, психическият тормоз може да се квалифицира като домашно насилие, когато деянията са извършени от и спрямо лица, които се намират в родствена, семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

То съставлява престъпление и извършителят може да понесе наказателна отговорност, изразяваща се дори в лишаване от свобода. В някои случаи, осъщественият психически тормоз може да се квалифицира като друг вид престъпление, когато се изразява в груба обида, принуда, сексуален тормоз и други.

В други случаи, психическият тормоз бива упражнен чрез дискриминация, когато лицето е жертва на нееднакво отношение спрямо определени негови признаци, а именно пол, раса, етническа принадлежност, народност, сексуална ориентация, семейно положение и други.

Жертвата може да бъде подложена на психически тормоз и от страна на своя работодател, както и от колегите си. В този случай, понесените от лицето вреди обикновено са по-интензивни, защото икономическият фактор и зависимостта от работното място демотивират жертвата да използва някой от законовите си способи за защита.

Как можете да се защитите? 

В зависимост от конкретния случай на осъществен психически тормоз, лицето, търсещо защита, може да се обърне към различни институции – съд, полиция и другите натоварени с правоохранителната дейност държавни институции. Важно е обаче да се отбележи, че претендиране на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на психически тормоз може да става само по съдебен ред.

При претърпяно увреждане, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от него. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени, като в общия случай, вредите са именно неимуществени, т.е. преживени от жертвата болки, страдания, притеснения, тревоги, заболявания и т.н.

Доколкото този тип вреди не могат да бъдат остойностени, то съгласно закона, съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. За да може обаче съдията да прецени случилото се по най-обективния начин, трябва да му бъде представена максимално много информация.

Как да докажем психическия тормоз?

За да се получи каквато и да е защита, включително обезщетение, лицето, върху което действително е осъществен психически тормоз, трябва да докаже това. Заплашителни писма, имейли, кореспонденция чрез социални мрежи –  всичко това би било от полза, за да може да се използва като доказателство, когато е необходимо.

Психиатър може да освидетелства моментното психическо състояние и да опише установеното от него в документ, който после да послужи като доказателство. Наличието на официален документ, издаден от лекар, винаги внася повече достоверност в разказа на жертвата.

Намирането на свидетели, които да потвърдят осъществения психически тормоз също би повлияло положително. Съседът, колежката, а дори и децата – когато едно трето лице потвърди твърденията на жертвата, шансовете й за получаване на обезщетение за случилото се се увеличават.

В заключение

Колкото и да е трудно пострадалият от психически тормоз да признае това и да предприеме действия, той трябва да знае, че законът дава различни възможности за неговата защита, включително за присъждане на обезщетение от съда.  

За психически тормоз в семейството виновното лице може да получи до 5 г. затвор.

Анабел Манастирска
Анабел Манастирска
Анабел Манастирска е юрисконсулт в Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“. Притежава опит в областта на облигационното, семейното и международното частно право. Работи с внимание към детайлите и професионализъм към всеки индивидуален казус.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.