Юридически лица имат право на обезщетение за неимуществени вреди

Имат ли право юридическите лица на обезщетение за неимуществени вреди?

С Решение от 10.03.2020 г. Върховният касационен съд присъди обезщетение на религиозна организация за неимуществени вреди, настъпили от обидни и клеветнически твърдения чрез средствата за масово осведомяване. Така съдът приложи практиката на Европейския съд по правата на човека, касаеща обезщетението на неимуществени вреди на юридически лица.

Доколкото неимуществените вреди най-често се изразяват в болки и страдания, душевно безпокойство и т.н., то доскоро се приемаше, че само физически лица могат да претърпят такива вреди. Аргументите в тази насока бяха, че неимуществените вреди предполагат сетивност, чрез която да бъдат възприети.

В какво се изразяват неимуществени вреди?

Неимуществените вреди могат да се изразяват в:

  • телесни болки и страдания
  • в душевно неспокойствие,
  • тревожност
  • уронване на престижа;
  • засягане на доброто име в обществото и др.

Като се вземат предвид множество възможни проявления на неимуществените вреди, в своята практика Европейският съд по правата на човека е приел за основателно и справедливо обезщетяването им, когато те настъпват и юридическите лица вследствие на нарушаване на техните права и свободи .

В кои случаи настъпват неимуществени вреди за юридически лица?

При нарушаване на някое от правата, предоставени на всички юридически лица, последните могат да търсят защита по съдебен ред. Такива са случаите например при:

  • нарушаване на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 ЕКЗПЧОС);
  • право на свобода за изповядване на религията (чл. 9 ЕКЗПЧОС);
  • право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС) и т.н.

С Решение от 10.03.2020 г. Върховният касационен съд присъди обезщетение на религиозна организация за неимуществени вреди, настъпили от обидни и клеветнически твърдения чрез средствата за масово осведомяване. Конкретно в телевизионно предаване са изразени обидни и клеветнически твърдения по адрес на религиозна организация. Съдът е приел, че с тези действия са засегнати доброто име на организацията в обществото, престижът и публичният й образ.

Как се претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за юридически лица?

Според българското и европейското законодателство на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от правонарушение.

Претендирането на обезщетение от юридически лица става по съдебен ред. Трябва да бъдат доказани настъпилите вреди, независимо дали са имуществени или неимуществени. Доказването им обикновено става чрез свидетели, а размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

В случая, по повод на който е постановено посоченото по-горе решение, обидните и клеветническите твърдения са станали достояние на голям кръг от хора, които са гледали предаването. Като резултат от това дори членове на религиозната организация са се почувствали засегнати и наранени.

Религиозните организации като претърпяващи неимуществени вреди

Европейският съд по правата на човека в своята практика присъжда обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от религиозни организации. От своя страна тези решения са задължителни и за българските съдилища.

Религиозните организации са предвидени в нашия Закона за вероизповеданията като  юридически лица и имат право на обезщетяване. Те могат да претендират вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, на забавено правосъдие, на нарушено право на равно третиране и др.

Няма основание да бъде изключена и възможността да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на религиозни организации и от изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Изразяването на обидни и клеветнически твърдения по отношение на религиозната организация е по същество засягане на защитимо тяхно право.

Неблагоприятните последици са уронване на авторитета и засягане на доброто име в обществото. Те не могат да бъдат парично оценени, поради което се приемат за неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване.

У нас правото на обезщетение на неимуществените вреди, настъпили за юридически лица, е регламентирано в различни актове като например Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Търговския закон, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за защита от дискриминация и т.н.

Публикувано на: 01/05/2020
Avatar photo
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист в Адвокатско дружество “Георгиев и Петров”. Специализира в областта на вещното право, енергийното право, както и в сферата на административното право и административния процес. Активно се занимава със защита правата на гражданите и юридическите лица в производствата по отчуждаване на частни имоти за държавни или общински нужди. Притежава знания и опит по отношение на отговорността на държавата и общините за вреди и мерките срещу изпирането на пари. Работни езици: български, английски.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.