Колизията между правото на чест, достойнство и добро име и правото свободно да се изразява и разпространява мнение

Защита на накърненото право на чест, достойнство и добро име при превратно упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение – Решението от 11.08.2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС)

Предметът на делото, решено от ВКС, е предявен иск за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в резултат на отправени обидни квалификации, опозоряващи обиди, подигравки и сравнения с негативен подтекст, инкорпорирани в поредица от продуцирани от първия ответник и излъчени от втория ответник общо 16 издания на телевизионно предаване.

Ищца по делото е певицата Десислава Тенекиджиева, а ответници по делото, в условията на солидарност, са продуцентът на предаването „Седем-Осми” и доставчикът на медийната услуга („Би Ти Ви Медия Груп“), в качеството му на възложител на работата на съответните служители, които са допуснали разпространение на процесните предавания.

За да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работата следва да се установи наличието на противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената работа при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Какви са фактическите основания за предявяване на иска?

Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на обиди и подигравки с личността й в 16 излъчени предавания на телевизионното шоу в периода от 2013 до 2015 г. Противоправното деяние се изразява в сравняването на ищцата с вампир, крокодил, птеродактил, вълк, смъртта, вещица, с кръстоска между змия и таралеж и др.

През 2015 г. ищцата предявява иск за сумата от 25 000 лв. за неимуществени и 10 000 лв. за имуществени вреди, предвид че по занятие е актриса, модел, певица, рекламно лице, продуцент и отправените опозоряващи обиди са коренни промени и загуби и в личен, и в професионален план.

Какви са правните основания за предявяване на иска?

Свободата на изразяване не включва възможност за подиграване с външния вид на една личност, дори тя да е публична личност и независимо какъв в действителност е този вид. Такова поведение е противоправно, тъй като е в противоречие с чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Ищцата твърди, че с действията на двамата ответници е извършено нарушение и на европейското право, а именно – чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като е нарушен баланса между свободата на изразяване и правото на ищцата на чест и достойнство.

Защитата на ответниците и сблъсъкът между правото на чест, достойнство и добро име и правото свободно да се изразява и разпространява мнение

Ответниците се позовават на чл. 10 от Закона за радио и телевизия, в който са предвидени основните принципи при предоставяне на медийни услуги, сред които гарантиране правото на свободно изразяване на мнение.

Ответниците твърдят, че прагът на търпимост на публичната личност към критика следва да бъде значително по-висок от обичайния. Съдът кредитира тези разсъждения с уточнението, че границите на допустимата критика за публичните личности са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен интерес.

Излагат се доводи за това, че свободата на художественото творчество е призната от Конституцията и чл. 9 ЗРТ, а при преценката си ищцата не е взела предвид, че: „не само красивото е предмет на творческа свобода“.

Какво решават Софийският градски съд и Софийският апелативен съд?

С Решение № 4679/12.07.2018 г. по гр. дело № 10756/2015 г. на Софийския градски съд е уважен искът и ответниците са осъдени са заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Решението на съда обаче е обжалвано и делото се разглежда на втора инстанция пред Софийския апелативен съд.

С Решение № 791/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 5064/2018 г. на Софийския апелативен съд, последният приема, че не е налице противоправно поведение. Счита, че направените в процесните издания на предаването негативни оценки за външността на ищцата изразяват субективна оценка – използваните художествени средства не са преки обиди към ищцата, „а носят хумористично съдържание посредством използваните похвати на иронията, парадокса, хиперболата, алегорията, сарказма и изненадващата зрителя интерпретация“.

Приема се, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека ограниченията на свободата на изразяване трябва да се тълкуват ограничително. Съдът отменя първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск.

Това дава основание на ищцата да обжалва въззивното решение пред ВКС.

Решението на Върховния касационен съд

С определение по делото е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос относно пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 ЕКЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице.

По делото са представени медицински документи и е приета комплексна психолого-психиатрична експертиза, удостоверяващи физическите и психическите вреди на потърпевшата.

  • През 2014 г. на ищцата е поставена диагноза „тежка инсомния“ и е предписана медикаментозна терапия.
  • През 2015 г. на ищцата е поставена диагноза „остра стресова реакция при анамнеза“, с оплаквания от главоболие, замайване и световъртеж, болки и схващане в областта на челюстите.
  • Според резултати от психологическо изследване от 2015 г. на пострадалата са намерени завишени стойности в скалите „депресия” и „психастения”. Отразено е, че „подобно повишение е пряко свързано с психотравменно събитие и е признак на ситуационно обусловена депримираност, която може да се изрази в потиснатост на настроението, напрегнатост и тревожност“.
  • Съгласно комплексната психолого-психиатрична експертиза по делото през последните две години пострадалата е със симптоми на остър и хроничен стрес, включващи психични и вегетативни оплаквания. Окарикатуряването на личността в медийното пространство, продължаващо почти две години, притежава висок стресогенен потенциал.

Съдът отчита резултатите от експертизите, начина на причиняване на вредите – излъчени 16 предавания в продължение на две години чрез медия с национално покритие, както и в интернет, това, че предаванията са станали известни на широк кръг лица, общественото положение на ищцата като публична фигура, обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта и жизнения стандарт.

Следва да се отбележи, че всички гореизброени отражения върху личността на ищцата са сериозни неимуществени вреди. Като негативни изживявания от душевния свят те подлежат да справедливо имуществено обезщетение. В подобни случаи подлежат на обезщетение и всички имуществени вреди, като разходи на лекарства, лечения, пропуснати ползи, доколкото могат да бъдат доказани.

Ограничаването на конституционно признати и гарантирани права е допустимо само с оглед защитата на други, прокламирани от Конституцията, права. Когато едно лице упражнява свое право и по този начин неправомерно засяга правната сфера на друго лице, сме изправени пред злоупотреба с право. В този случай потърпевшият може да получи справедливо, отговарящо на актуалните за обществото стандарти, обезщетение за претърпените вреди.

Avatar
Кристиана Тинчева
Кристиана Тинчева е юрист с богати познания в областта на административното право и отговорността на държавата и общините за вреди. Активно се занимава с анализиране на нормативната уредба и съдебната практика по отношение на въпросите дискриминацията, мерките за нейното предотвратяване и способите за защита на дискриминираните лица.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.