обезщетение надлежана присъда

В края на 2019 г. Върховният касационен съд (ВКС) отговори на въпроса какво обезщетение може да получите, ако сте прекарали в затвора повече време, отколкото е следвало („надлежана присъда“), като прие:

„Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебната практика, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това”.

Върховните съдии

За да се определи размерът на подобно обезщетение, трябва да се преценят какви са били емоционалните, психологически притеснения за личността, както и до каква степен е накърнена честта и достойнството. Справедливият размер на обезщетението се определя в зависимост от данните по всяко дело.

Как се определя този „справедлив размер“?

Справедливият размер се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства във всички хипотези на чл. 2 от от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съдилищата приемат че са:

  • вида на нематериалните увреждания;
  • тяхната продължителност и интензитет;
  • личността на увредения;
  • начина му на живот и обичайната среда;
  • неговите интереси и ценностна система;
  • трудовата му биография;
  • отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
  • стигнало ли се е до разстройство на здравето в резултат от тази надлежана присъда.

“Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната, а присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване”, става известно още от решението на ВКС.

Съдиите обръщат внимание, че при определяне на размера на обезщетението, от значение са още “условията в мястото, където е изпълнявано наложеното наказание „лишаване от свобода“, режимът, отношението на затворническата администрация, данни за психически или физически тормоз и дискриминация, осъществявани от служители или от други затворници, предприемане на адекватни мерки при данни за подобни деяния и пр.”

Колко са вредите за 34 дни надлежана присъда в затвора?

За да постанови решението си, съдът разглежда иск на 27-годишен мъж, осъден на кражба от жилище на вещи за близо 8000 лева. Присъдата му е била трета поред, като за предходните е бил наказан с условно осъждане и пробация.

За последното си деяние е бил наказан с три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Мъжът останал 34 дни повече в затвора, което е с 1/3 повече от присъдата му (т.е. тя вече се явява надлежана присъда)

Младежът завежда иск срещу прокуратурата по член 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и претендира обезщетение от 10 000 лв. Софийският градски съд определя компенсация от 3000 лв., но апелативният съд я намалява на 1000 лв. Затова и делото стига до Върховния касационен съд, който определя 3400 лв. обезщетение за надлежана присъда.

За да определят тази сума, Върховният съд взема предвид, че когато влиза в затвора, мъжът е на 20 години, криминално проявен, с множество осъждания, които продължават и след това. Младежът се е оплаквал, че в затвора е тормозен, бил е бит, имал е проблеми с другите затворници. „Нормално е да се приеме, че по време на целия престой в затвора лицето е изпитвало неудобства, чувствало се унизено, а също така е било притеснено, накърнило се е социалното му общуване. За периода след срока по наложеното с присъда наказание, тези негативни преживявания се запазват, като за тях се дължи обезщетение, защото вече задържането и ограничаването на личната свобода са противоправни. В случая са установени и обстоятелства, сочещи на морални, физически и емоционални увреждания над обичайните“, приемат върховните съдии.

Те записват в решението, че обезщетението, което присъждат, е съобразено с възрастта на пострадалия, личността му и начина на живот, вида на деликта, продължителността на противоправното задържане в затвора, неблагоприятното отражението върху неговите емоции и психика, чувствата на несигурност и притеснение. В решението се цитират други случаи от съдебната практика за обезщетения за надлежана присъда:

  • през 2014 г. за 5 дни надлежана присъда в затвора Софийският градски съд е определил обезщетение от 300 лв;
  • с 26 дни присъда ВКС е присъдил 2000 лв.;
  • За мъж, който през 2003 г. за 29 дни надлежана присъда, Апелативният съд във Велико Търново е постановил той да получи 3000 лв. е обезщетението.

Стъпвайки на данните на Националния статистически институт за годината на престъплението (среден годишен доход 4327 лв., средногодишен разход – 4058 лв. и висока годишна инфлация от 4,2%), върховните съдии определят, че на мъжа се полагат 3400 лв. с лихвите от деня на освобождаването му преди почти 7 години. Прокуратурата е осъдена и да плати хонорара на адвоката му, който за трите инстанции на делото е общо 1088 лв.

Avatar
Антон Филев
Антон Филев в юрист с познания и опит в областта на търговското, наказателното и медийното право. Работил е в адвокатска кантора в Германия, занимаваща се с корпоративно право. Работни езици: английски, немски, български.

Настоящата статия не представлява правен съвет и цели да обърне внимание на някои аспекти на дължимостта на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди. За повече информация по горните въпроси или при нужда от консултация, моля свържете се с екипа на delikti.bg или подайте своето запитване в интернет страницата на Адвокатско дружество „Георгиев и Петров“.