Възможностите на Интернет и в частност на социалните мрежи, са необятни. Те обаче може да се превърнат и в особено опасен терен за изразяване на мнение, изричане на обиди или отправяне на заплахи. Немалко са случаите на изказвания, наситени с омраза, обиди, коментари и некоректни изявления.
До къде се простира правото на свободно изразяване в Интернет и социалните мрежи?
От една страна правото на свободно изразяване е гарантирано от закона и много международни актове. Конституцията на Република България недвусмислено защитава правото на чест, достойнство и добро име и на всеки човек.
Затова и изразяването на мнението е свободно и неограничено, доколкото не накърнява честта, достойнството и доброто име на останалите членове на обществото.
Извършвам ли престъпление, ако публикувам обидни или неверни неща за някого?
Изричането или извършването на нещо унизително или подронващо авторитета и честта на другиго е престъпление – обида. Разгласяването на позорни обстоятелства за друг e клевета. Може да се направи извод, че изразяването на мнение в социалните мрежи, което по един или друг начин причинява неудобство и безпокойство, има заплашителен или обиден характер и съответства на посочените в Наказателния кодекс критерии, също е наказуемо.
„За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение, или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени“ – това приема Върховният касационен съд (ВКС) в едно свое решение.
В друг подобен случай съдът приема, че обидата е разпространена в социалните мрежи: „В съвременните условия на медийното пространство и възможностите за разпространение на информация категорично не може да се определи като несъставомерна обида, отправена чрез интернет мрежата с възражението, че е неприсъствена, тъй като подобно становище би станало основа за сериозни отклонения от приетите правни и морални стандарти относно границите на престъплението обида“.
Всяко неетично изказване ли е престъпление?
Не, не всяко неетично изказване може да се квалифицира като престъпление. Практиката приема, че когато изказването е проявление на правото на свободно изразяване, то не е престъпление.
Изводът е, че нанасянето на обида или клевета в Интернет, доколкото не е просто изразяване на мнение, поражда наказателната отговорност на извършилия ги.
Какъв е редът, ако сте пострадали от обида в социални мрежи?
Тъй като тези престъпления са от частен характер, делата за обида и клевета, нанесени в социалните мрежи, се образуват по искане на потърпевшия (а не от прокурора). Това става с подаването на частна тъжба пред съответния районен съд. Подаването на тъжбата се извършва в шестмесечен срок от узнаването за извършването на престъплението. Държавната такса за започване на такова дело е 12 лв.
Какви наказания може да наложи съда за подобни прояви?
Съдът може да накаже виновния с глоба от 1000 лева до 3000 лева за обида и от 3000 лева до 7000 лева за клевета. При наличието на смекчаващи вината обстоятелства, съдът може да освободи правонарушителя от отговорност или да наложи по-леко наказание.
Глобите се събират принудително от извършителя и отиват в бюджета на съответната институция или НАП.
Ако сте пострадали от обида или клевета в Интернет, имате ли право на обезщетение за неимуществени вреди?
Отделно от горепосочените глоби, пострадалият може да претендира обезщетение за вреди, настъпили вследствие накърняването честта, достойнството и доброто име. Най-често тези вреди са неимуществени, изразяващи се в негативни емоции като стрес, разстроена психика и т.н. Ако е образувано наказателно дело по тъжба, както е описано по-горе, трябва изрично да се направи искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Възможно е наказателният съд да не допусне иска Ви за обезщетение.
В този случай трябва да се обърнете към гражданския съд с отделен иск, който се разглежда в рамките на отделно гражданско производство. Изходът от наказателното дело има голямо значение за това дело. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, с оглед конкретните обстоятелства по случая.
Ако смятате, че сте станали жертва на обида или клевета в социалните мрежи, независимо дали е Facebook, Instagram, Twitter или друга, не се колебайте да се свържете с екипа на Delikti.bg. Ние ще Ви помогнем да направите правила преценка на конкретната ситуация и да вземете най-доброто решение за защита на Вашите права!
