Върховният касационен съд (ВКС) присъди обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди (болки и страдания), в резултат от счупена лъчева кост на лявата гривнена става при травма в градски транспорт. Счупването е било резултат рязко спиране на автобус от градския транспорт в София (СКГТ), пътувайки с несъобразена с пътните условия скорост.
Инцидентът – падане в автобус на градски транспорт
Деликтът в случая представлява рязкото спиране на автобус от градски транспорт, вследствие на което са причинени уврежданията на един от пътниците – счупена лъчева кост на лявата гривнена става.
Водено е разследване за установяване на причината за рязкото спиране, което е приключило със спиране на наказателното производство поради неразкриване на извършителя. В този случай пострадалият е предявил претенцията си за обезщетение към Гаранционния фонд*.
След разпита на свидетели и извършването на няколко експертизи се установява, че автобусът, в който са се возили пътниците, е спрял внезапно, при което пострадалото лице е полетяло напред и си е ударила лявата ръка. Не е устнаовена причината за внезапното спиране – поведение на трето лице, внезапна поява на друг автомобил или пешеходец, или с цел предотвратяване на ПТП. Когато липсват категорични доказателства за това, не може да се приеме, че внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението или е било необходимо за предотвратяване на ПТП, т.е. че шофьорът е действал в условия на крайна необходимост.
Съдът е приел, че вина за инцидента има водачът на автобуса: “Водачите на пътно превозно средство са длъжни да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачите на пътно превозно средство не трябва да намаляват скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие”. Абсурдното в казуса е, че тъй като автобусът от градски транспорт не е установен (въпреки че е известен часът на инцидента и линията, по която автобусът се е движел), ВКС е приел, че отговорност следва да носи Гаранционният фонд.
Това показва защо е нужна защитата на квалифициран адвокат по всеки казус. Ако защитата на Гаранционния фонд беше установила кой автобус от градски транспорт е участвал в инцидента, отговорност за обезщетението щеше да носи неговият застраховател по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Обезщетението
За да присъди обезщетение в размер на 20 000 лв. за преживените неимуществени вреди от настъпилия инцидент в автобус на градски транспорт, съдът е взел предвид:
– вида и характера на настъпилите увреждания;
– продължителността и интензитета на търпените болки и страдания;
– както и остатъчните увреждания и възможни болки при промяна на времето и
– възрастта на пострадалата към момента на произшествието.
В резултат от уважаването на иска, Гаранционният фонд е осъден да заплати законна лихва върху тази сума, както и всички разноски, свързани с воденето на делото.
*Кога отговаря Гаранционният фонд и може пострадалият да се обърне към него: за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка “Злополука” на пътниците; за вреди от моторни превозни средства, които обичайно се намират в Република България, ако се стигне до несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на пътниците, които застрахователи са със седалище в Република България или са от трета държава чрез клон, регистриран в Република България.
